Той се страхувал, че главата му ще падне, ходел часове сам и пазел челестата в тайна. Композиторът умира на 6 ноември 1893 г., оставяйки зад себе си музика и биография, пълна с парадокси На сцената Пьотър Чайковски изглеждал като човек, който владее всеки звук. Когато сам заставал пред оркестъра обаче, го преследвал необичаен страх – че главата му може да падне. В ранните си опити като диригент понякога държал брадичката си с лявата ръка, докато размахвал палката с дясната. Тази странна поза не била театрален жест, а опит да овладее тревогата си.
Чайковски започнал да съчинява музика още на 4 години, но семейството му не го подготвяло за професията на композитор. На 10 години бил изпратен в Императорското училище за правознание в Санкт Петербург, а след това работил в Министерството на правосъдието. Едва през 1862 г. постъпил в новосъздадената Санктпетербургска консерватория. Четири години по-рано майка му починала от холера – загуба, която оставила дълбока следа в живота му.
Разходка по часовник и страх от нещастието Композиторът имал почти ритуално отношение към ежедневните си разходки. След обяда той излизал сам за два или повече часа и вярвал, че ако се върне дори малко по-рано, може да го сполети беда. По време на тези разходки в главата му се раждали музикални идеи.
