Произнесената от Марко Рубио реч в началото на октомври в Атина беше по същество първото му обръщение в епохата след Тръмп. В нея той не говореше от името на администрацията, за която работи в момента, а за епохата, която ще настъпи впоследствие.
Това не беше нито особено смела, нито особено красноречива реч, но за мнозина европейци тя носеше белезите на завръщане у дома. Държавният секретар на Доналд Тръмп, сам себе си определящ се като “правнук на заселници, дошли в Новия свят от Испания”, се яви в Атина като Одисей, който се завръща в Итака: в речта си той заяви, че западният съюз не се е разпаднал, а просто е бил оставен без надзор, че тронната му зала е била заета от натрапници, но след като той се е завърнал, ще се завърне и съюзът.
Моментът на произнасянето на тази реч би могъл да обясни повече за вслушването в нея, отколкото самото ѝ съдържание. Рубио я произнесе по време, когато Ормузкият проток остава блокиран от месеци, когато (не)обмислените действия на Тръмп към Украйна допълнително намаляват шансовете на Киев за оцеляване и докато републиканците с тревога очакват “синята вълна” на Демократическата партия на междинните избори.
