Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №2 с над 28 000 прочитания.
Арогантността и империята вървят ръка за ръка. Амбицията да се достигне отвъд границите е подтиквала лидерите да пренебрегнат жегата и да се издигнат към слънцето. Крез, цар на Лидия и най-богатият човек на своето време, станал прекалено самоуверен, когато оракулът в Делфи му казва, че ако обяви война на Персия, ще унищожи велика империя.
Както толкова много други, достигнали върха, той чул това, което искал да чуе, пресякъл река Халис и загубил всичко. Унищожената империя е неговата собствена, пише Том Тугендхат* в британския “Дейли Телеграф”.
През онзи студен февруари на 1945 г. Чърчил, Рузвелт и Сталин се срещнаха в един кримски дворец. Чърчил и американският президент изминаха хиляди мили, защото съветският лидер не желаеше да напусне съветска територия. Мястото беше ужасно, условията – оскъдни, а почти нищо не функционираше, но самото местоположение беше посланието. Червената армия стоеше на брега на река Одер, а нейният командир не се поддаваше на натиск.
В този отдалечен ъгъл на старата Руска империя не беше Третият райх, който беше унищожен; това се решаваше на бойните полета на север.





