Много неща има още да се изясняват около верижната катастрофа на "Тракия", но две и сега са пределно ясни.
Първо, безспорната и безсрамна склонност на властта и на политиците като цяло да се възползват от всяка възможност да си направи политически ПР. Дори тази възможност да е най-мащабната подобна трагедия в историята на страната.
Радев и сие се разходиха из смачканите ламарини и започнаха като на кампания – нямало информационни табла, крало се е в огромни размери, асфалтът на 2 години бил лош. А Пеевски чрез глашатая си Калин Стоянов още преди да има по-точна информация какво е станало тръгна да вика за оставки – все едно, че нещата с пътищата в България ей сега се влошиха, тази година. Да, ама си се влошават от много години, с много власти начело.
Състоянието на българските пътища го знаем всички. Причините за него – също. Но да имаш национална трагедия и първата ти реакция да е да повториш вечните оправдания с калпавото наследство е не просто проява на лош вкус. Това е нагледен пример, че задържането на чезнещата подкрепа е приоритет номер 1 и всички поводи са приемливи възможности.
Неслучайно в социалните мрежи се появиха свидетелски разкази на участници в мелето, които питаха "костюмираните господа" за какво изобщо са отишли, при положение, че не са се поинтересували особено от пострадалите.
Вторият ясен фактор в инцидента. Личната отговорност. Или безотговорност.
