Историята на Мара Чуклева – първата ни оперетна актриса, е изпълнена с превратности, с възходи и падения. Избрана за най-красивата жена на 1919 г. в България, снима се във филми в Европа и в Холивуд, но в последните години от живота си тъне в ужасна мизерия. През 1980 г. гениалният режисьор Федерико Фелини я открива да проси пред римска църква и 83-годишната Мара Чуклева изиграва последната роля в живота си.
Родена в бедно семейство в Пловдив на 14 октомври 1896 г. (според някои източници 1891), тя от малка започва работа в тютюневите складове в града. Певческата й дарба впечатлява и по съвет на близки заминава през 1912 за София и до 1915 г. е ученичка на талантливия Иван Вулпе. Пее в хора на Народната опера и същевременно играе малки роли в Народния театър.
На 10 февруари 1918 г. Мара Чуклева участва в първото оперетно представление в България – в кинотеатър „Одеон“ се играе творбата на берлинския композитор Рудолф Делингер „Маркиз Бонели“. Същата година тя блести и в първото оперетно произведение на Свободния театър – „Царицата на чардаша“ на Имре Калман. Патриарха на българската литература Иван Вазов е толкова развълнуван от нейното изпълнение в оперетата, че след спектакъла целува ръка на Мара с думите: „По-добра Силва и по-красива артистка не мога да си представя, че има на света“. Обявена е за най-красивата жена на 1919 г., но талантът й е още по-впечатляващ.
