Понякога човек трябва да прекоси океани, да живее в големи градове и да търси щастието на хиляди километри от дома, за да разбере, че онова, което му липсва, винаги е било там, откъдето е тръгнал. Такава е историята на Милена Пенкова, израснала в ловешко село близо до великата Стара планина.
Като много млади хора и Милена нямала търпение да го напусне, за да открие света, но години по-късно намира пътя обратно към корените си.
Завършила журналистика и масови комуникации, живяла в различни български градове, прекарала лета в САЩ и три години в Дъблин, тя опознава живота далеч от родния край, преследвайки възможностите, които големият свят обещава. Но колкото повече хоризонти открива, толкова по-ясно осъзнава колко силна е връзката ѝ с природата и колко трудно е да наречеш едно място дом, когато душата ти копнее за друго. Пандемията от COVID-19, която преобърна живота на милиони хора, се оказва нейният шанс да се върне към онова, за което отдавна мечтае – да живее в родното си село и един ден да отглежда детето си там, сред пейзажите, които пазят спомените от собственото ѝ детство.
И така вече пет години Милена е там – в прегръдките на Балкана.
