Българските пратеници получават в Рим отговорите на папата, а скоро след това в Плиска пристигат римски духовници Сто и петнадесет въпроса, изпратени от княз Борис I до Рим, превръщат покръстването на България в един от големите църковни и политически въпроси на IX век. На 13 ноември 866 г. българските пратеници получават от папа Николай I отговорите, които остават в историята като „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“.
Делегацията пристига в Рим на 29 август същата година. Въпросите на княза засягат не само основите на християнската вяра, но и всекидневния живот на новопокръстеното общество. Борис I пита за постите, брака, кръщението, богослужението, наказанията, облеклото, празниците и отношенията между владетеля и духовенството.
Въпросите на княз Борис излизат извън богословието Зад подробните питания стои основният проблем на българския владетел – как да бъде изградена църковна организация, която да служи на държавата, без България да попадне под пълната зависимост на Константинопол. Преди да се обърне към Рим, Борис I търси съдействие от патриарх Фотий, но не получава желаното решение за самостоятелна българска църква.
