Сградата на "Дондуков“ 2 винаги е била символ на държавността, но пътят до най-висшия пост в Република България минава през неизменен политически ритуал. От момента, в който българските граждани получиха правото пряко да избират своя държавен глава според Конституцията от 1991 г., политическата история на страната ни е белязана от една забележителна закономерност – в 100% от случаите победителят се излъчва след балотаж.
Законовата рамка у нас поставя изключително висок праг за успех още на първи тур. За да бъде избран кандидат на първия вот, той не просто трябва да събере над 50% от валидните гласове, но и избирателната активност трябва да надхвърли половината от всички граждани с право на глас. В комбинация с разпокъсаното партийно пространство, това прави балотажа задължителна арена за коалиции и търсене на подкрепа извън твърдите избирателни ядра.
Ето как се развиваха историческите битки за Дондуков 2 – от д-р Желю Желев до последния президентски вот.
Първите преки и демократични президентски избори се провеждат в началото на 1992 г. На първия тур на 12 януари никой не достига необходимия праг, което изпраща досегашния председател (президент), избран от ВНС – д-р Желю Желев, на балотаж.
Балотаж (19 януари 1992 г.): Двойката д-р Желю Желев и Блага Димитрова печели с 52,85% срещу Велко Вълканов и Румен Воденичаров (47,15%).
