В Мездра три поколения в една фамилия пазят особена почит към образованието, книгите и културата. Бабата – почти на 95 години, е дългогодишен учител и читалищен деец, синът колекционира и реставрира стари книги, а внукът първокласник върви по стъпките на своите предци.
В един от най-българските празници – Деня на будителите, Веселка Янкова разказва за внука си Васко. Преди седем години животът ѝ сякаш започва отначало, когато той – дълго чакано дете, идва на бял свят.
Оттогава двамата са почти неразделни – той е на 7, тя днес е на 95, със сбъдната мечта да го види ученик.
„Всяка вечер той е при мен след училище и ми разказва до коя буква са стигнали, и почваме да пишем думички. Аз му диктувам с буквата, до която са стигнали. Знаем 23 приказки. И той знае, че книгата е прозорец към света на науката. Да, това той е запомнил и че трябва да учи, както обеща. Преди двеста години дечицата са учили от Рибения буквар. Така и сега трябва да се научат и да четат“, казва Веселка.
Спомен от първия учебен ден е малкият Васко, облечен като първолаче от Възраждането, да подари антикварно издание на Петър-Бероновия „Буквар с различни поучения“ на своето първо училище.
„На тази книжка преди двеста години българските деца са се учили да четат и да пишат“, казва той.
„Учи се, научи всичко, защото който се учи, той ще сполучи“, казва му тя.
