Българското пони либерално пространство се държи като дете-идиотче. Не, че не му отива, но вече започва да е вредно. Държи се като онези изродчета в училище, които, като видят бой, се нареждат около биещите се и започват да насъскват положението. Създават тревога, притеснение, гледат да събудят най-атавистичните човешки чувства и ние, като едни примерни евромаймуни, да грабнем по един клон и да влезем в мелето. Засега това не се случва. Причините са две. Първо – понитата не владеят властта. Второ – на понитата не им стиска. Това, че дават пръчки и камъни на едната страна, не значи, че са миротворци, молим. Значи, че ние, под ние имам предвид всички, участваме в конфликт и това е видно и никаква евролиберална шизофрения не може да ни прикрие.
Не разчитайте на Урсула и Кая. Едната е изпечена гад, а другата е biological bot.
Последният пропаганден напън на розовото утре е, че скоро български кораб ще бъде ударен. Затова, момчета, а защо не и момичета, давайте да ходим да се бием… Манолите ще ви изпроводят до гарата, но не по-далече. Защото по-натам става опасно. Но вие вървете и се бийте. Де да знам как… Нещо дронове, ракети, самолети, чертежи на самолети, гумени лодки, тапицирани с ламарини… Всякак. Мрете, бе! Умирайте, че украинци не останаха. Месомелачката си иска своето.
