Практикувайте радикална емпатия.
Този надпис ми се наби сутринта в тъмнината. Върху стикер, лепнат на една кола.
И после се сетих за потеглящата лимузина на шефката на Народното събрание, докато някой – независимо кой, се гърчи на тротоара. И за стоящите с ръце в джобовете кадри от партийната централа на „Прогресивна България“, а може би и депутати – анонимни, които просто гледат, без никаква реакция, без и опит да се притекат на помощ на блъснатата с професионален удар от гарда на НСО Соня Колтуклиева.
Нещо с практикуването на емпатия тези дни съвсем не е наред. Да оставим сега настрани „радикалната емпатия“ от стикера като академична концепция или психологическа практика. Да погледнем към по-простите неща – умението да се извиняваш, ако грешиш, способността на елементарни жестове на състрадателност, на емоционална съпричастност или уязвимост, на разбиране, на готовност да помогнеш на човек в беда. Някакви съвсем базисни, прости, подразбиращи се неща. Които се очакват от всички, дори и от политиците…
Новата власт, дошла с пълно мнозинство и претенция, че ще бъде нещо по-различно, алтернатива на провалилото се статукво, обаче вече с пълни шепи гребе безнаказаност и налага укорими практики. И все повече създава тягостното усещане, че върви към самозабравяне. По бързата писта. За около половин година.
