В Малко Търново и до днес се усеща духът на миналото – на непокорния български дух, революционните борби и Илинденско-Преображенското въстание. В района на Странджа българските обичаи и традиции се пазят ревностно.

Някога там хиляди жители на града изкарвали прехраната си с абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство и килимарство. Днес за тези занаяти разказва музеят, поместен в местното народно читалище.

В една малка стая времето сякаш е спряло. Там и до днес се практикува килимарството – по стария начин, с ръчен стан, вълнени нишки и много търпение. Началото на занаята в Малко Търново е поставено през 1927 година. През 1956 г. производството се разраства дотолкова, че в града отваря врати цял килимарски цех. „Горе-долу около 1000 жени е наброявал килимарският цех, където са работели на различни смени. Съответно повече жени, повече материали, произвеждали са повече неща”, разказа директорът на Исторически музей – Малко Търново Мариета Филчева.

Днес традицията продължава само последната килимарка Фанка Иванова и нейна ученичка. Вече 40 години тъкачката се занимава със стария занаят, който е научила още на 18 от опитните килимари в региона.