На първия тур на президентските избори активността беше едва около 23% – най-ниската на президентски вот след 1989 година. На втория, навръх Деня на будителите, Илияна Йотова спечели при активност под 30%. Милиони българи си останаха у дома. Защо?
Не протест, а безотговорност Лесният отговор гласи: апатия. Данните обаче показват по-сложна картина. Гласовете "Не подкрепям никого" почти се удвоиха спрямо 2021 година. Мнозина не припознаха себе си в нито един кандидат, а други гласуваха за "по-малкото зло". Част от хората не са безразлични – те просто не намират за кого да гласуват. За тях отсъствието е протест.
Проблемът е, че този протест остава нечут. А и да останеш вкъщи, защото няма за кого да дадеш гласа си, е не толкова протест, колкото безотговорност. Порочният кръг на "Нищо няма да се промени в тая държава".
Колкото повече хората избират да останат на скамейката, вместо да вземат активно участие в политическия живот на страната, толкова повече промените ще се случват в ущърб на обществото, вдигнало ръце от волана.
