През 17-ти век Източна Европа е преживяла поне 55 особено сурови зими белязани от силни студове, обилни валежи, слаба реколта, глад и чумни епидемии. Това е според проучване на румънски учени, анализирали стотици исторически записи, съобщава списание Discover.
Изследователите са събрали 937 свидетелства от хроники, дневници, църковни и манастирски регистри, календари и пътешественически бележки. Повечето автори на тези документи не са възнамерявали да описват времето, но са споменавали необичайни природни явления. Например, запис от 1651 г. отбелязва, че пролетта в Сигишоара е изключително студена, така че черешите и ягодите са започнали да зреят едва през август.
Зимите стават особено студени след 1645 г.: 36 от 55-те регистрирани тежки зими са настъпили между 1645 и 1700 г. Някои водни басейни замръзнали толкова дълбоко и за войските е било възможно да бъдат транспортирани през леда. По-специално, през зимата на 1691 г. река Криш замръзва толкова дълбоко, че хабсбургските войски използват леда ѝ, за да обсадят крепостта.
Учените свързват захлаждането с период на намалена слънчева активност, известен като минимума на Маундър, през който слънчевите петна почти са изчезнали.
