Законопроектът на „Възраждане“ за българския език в сряда преодоля политическите различия и получи единодушната подкрепа на всички депутати в пленарната зала. Той предлага всички табели и надписи на държавни и общински институции да бъдат само на български език. Идеята за транслитерация обаче стана повод за народно творчество в социалните мрежи. Езиковеди пък изразиха сериозни притеснения.
За българския език като жива материя и побира ли се той в нормативни актове като приетия в сряда на първо четене – коментира един от водещите ни езиковеди. Според проф. д-р Владислав Миланов, преподавател по „Езикова култура“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, езикът няма нужда от законопроект.
„Имахме законопроекти, които предлагаха далеч по-абсурдни идеи, но един от тези законопроекти съдържаше 28 правописни и пунктуационни грешки. Добре е хората, които пишат законите за езика – да познават първо законите на езика. Езикът няма нужда от законопроект. Езикът има свои вътрешни правила и закони. И ако искаме да се грижим за българската реч, първо трябва да се погрижим за образованието в училище“, смята проф. Миланов.
Идеите на „Възраждане“, които получиха подкрепата на 153 народни представители, доведоха до сериозни притеснения отвъд стените на Парламента.
