Европа е обхваната от протести. От Франция и Испания до Гърция и Сърбия хората излизат на улицата, за да поискат по-добър живот, справедливост и промяна. Но кога недоволството се превръща в бунт? И защо българите често предпочитат да напуснат страната, вместо да се борят да я променят?
Според психолога доц. Николай Димитров, преподавател и ръководител на катедра във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, протестите започват тогава, когато усещането за несправедливост стане по-силно от готовността на хората да търпят.
„Когато се сравниш с някаква друга група, видиш, че си в неравнопоставено положение и че държавата не се отнася към теб според очакванията, които имаш към нея“, обясни доц. Димитров.
В психологията този процес е известен като относителна депривация – усещането, че човек или група са ощетени спрямо други. По думите му недоволството не зависи единствено от бедността или реалното икономическо положение. То възниква и когато хората виждат, че други получават повече възможности, права или справедливост.
Доц. Димитров даде пример с Франция, където протестите са дълбоко вкоренени в обществената и политическата култура.
