Азбучна истина е, че българските фермери не искат да се обединяват. Докато кооперативите са пазарната сила, която гарантира по-добри цени за фермерите на пазара в ЕС, у нас на тях се гледа с недоверие. Затова и официални данни показват, че в страната ни има едва 21 организации на производители, независимо че ЕС щедро субсидира кооперирането. Кой какво губи от всичко това? Най-малкото истинска фермерска храна, създадена от българските фермери, остава далеч от градовете, а ако стигне до тях, вече е преминала през няколко прекупвачи, всеки от които помпа цената на продуктите по свой образ и подобие. Самите фермери също са ощетени, защото заради малкото количество, което предлагат, са продали продукцията си с минимална надценка на някой прекупвач.
Оказва се обаче, че от този порочен кръг все пак изход има. Моделът може да бъде "счупен" не от фермерите, а от потребителите и те сами да доведат храната в града. Интересно е да се види и как работят малкото кооперативи, които сами си пробиват път, а също и как социалните мрежи неочаквано станаха инструмент зарзаватът в колети от село да стигне до града.
Моделът обаче може да бъде счупен, в добрия смисъл на думата. Тласъкът за създаване на кооперативи може да дойде не от фермерите, а от крайните потребители на продукцията им, живеещи в големите градове. Такъв, работещ вече пример, е кооперация "Благоденствие 2025".
