Икономиката на Китай порасна многократно, а борсата му тъпче на място от 2007 г. Защо? Защото там капиталът не командва — и 800 милиона души излязоха от бедността. Ако центърът на света се премести в Пекин, купонът на богатите извън Китай приключва.
В първа и втора част на тази поредица показах две неща. Първо: над половината от борсовия бум в САЩ след 1989 г. не идва от икономически растеж, а от преразпределение — от заплатите към акционерите. Второ: това стана възможно, защото с падането на СССР изчезна страхът — дисциплиниращата заплаха, която 70 години караше западните елити да делят баницата.
Логичният трети въпрос е: а какво би върнало страха?
Отговорът тежи 19 трилиона долара, произвежда около една трета от индустриалната продукция на планетата и се управлява от партия, в чийто устав пише, че властта принадлежи на работническата класа. Докато западните капиталисти 35 години празнуваха края на историята, в Азия тихо порасна нещо, което те упорито отказват да видят такова, каквото е: икономическа суперсила, в която капиталът не е господар, а слуга. И най-интересното доказателство за това е една крива, която всеки инвеститор познава и никой не обича да обяснява — графиката на китайската борса.
Парадоксът: икономика, пораснала 5 пъти — борса под върха от 2007 г.
