България е изправена пред сериозен икономически парадокс. Докато някои университетски специалности осигуряват доходи от няколко хиляди евро месечно, огромна част от българите нямат желание да придобиват нови знания. Бизнесът изпитва остър недостиг на квалифицирани кадри, а образователната система невинаги подготвя специалистите, от които икономиката се нуждае. Разликите между отделните професии стават все по-големи, а новите технологии поставят под въпрос представата, че една диплома може да гарантира успешна кариера за цял живот.
България заема предпоследното място в Европейския съюз по участие на възрастните в образование и обучение. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), основан на данни на Евростат, през 2025 г. едва 6,1% от хората на възраст между 25 и 64 години са участвали във формално или неформално обучение през предходните четири седмици.
За сравнение, средният показател за ЕС е 13,7%, а в Швеция достига впечатляващите 38,2%. В Дания той е 31%, а във Финландия – 28,1%. Единствено Гърция остава след България с 5,2%.
Още по-тревожни са причините за това изоставане. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показва, че 72% от възрастните българи нямат желание да участват в обучение. Само 7% искат да придобиват нови знания, но срещат пречки като липса на време, средства или подходящи възможности.
