На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: “Защо мълчахме? Защо го изоставихме?”.
А той, поетът – въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта – бе намерил сили да вярва в светлината:
Ще дойдеш ти, очакван ден.
Изгубих аз човешка мощ в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи, към вечността повил очи, зора ще зазориш над мен.
(“Ще дойдеш ти”) Днес от 11 часа, точно 105 години след неговата ненавременна смърт, Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му.
Пейо К. Яворов е погребан в Централните софийски гробища, редом със съпругата си Лора Каравелова, припомня БГНЕС.
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век.
Роден е в град Чирпан на 14 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София.
По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия.
