На 4 ноември се навършват шест десетилетия от смъртта на автора на „Лирика“, „Стихове в паласките“ и „За да останеш“. В Стара Загора името му продължава да открива пътя на млади поети В последните дни на живота си Веселин Ханчев пише стихове, които носят едновременно болка и инатливо усещане за живот. Едно от най-запомнящите се заглавия, свързани с името му, е именно „Жив съм“. На 4 ноември 1966 г. поетът умира в София, едва на 47 години. Шестдесет години по-късно той продължава да присъства в българската литература не само чрез книгите си, но и чрез младите автори, които носят името му в свои конкурси и първи стихосбирки.
Поетът между фронта, театъра и дипломатическите мисии Веселин Ханчев е роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет, но професионалният му път бързо се насочва към литературата. Работи във вестник „Литературен глас“, а след 1944 г. заема различни длъжности в Радио София, Народната опера, Сатиричния театър, списание „Пламък“ и Българска кинематография.
Между 1962 и 1966 г. е съветник по културните въпроси в българските посолства във Варшава и Париж. Тази биография събира на едно място поезията, театъра, публицистиката, превода и държавната културна работа. Ханчев превежда френски и руски поети, а негови стихотворения достигат до читатели на няколко европейски и азиатски езика.
От „Испания на кръст“ до „За да останеш“
