Има хора, които не гледат мач на националния отбор, за да се надяват на победа, нито пускат нов български сериал, за да открият нещо интересно. Те чакат издънката. Защото тя ще им даде най-голямото удоволствие – възможността да кажат: „Нали ви казах, че от нас нищо не става!“
Има една категория хора, съвсем не малобройна, която изпитва особено удоволствие от очакването на чуждия провал. Не просто от самия провал, а от неговото предчувствие. Тези хора са готови да отделят часове от времето си, за да гледат футболен мач, филм или телевизионен сериал, който предварително са обявили за обречен. Не защото имат надежда да бъдат опровергани, а защото чакат момента, в който ще могат да кажат, че са били прави.
Такава е съдбата на българския национален отбор по футбол. Такава е и реакцията на част от публиката към новите български филми и сериали, включително към продукции като „Под прикритие“.
Разбира се, критиката е напълно нормална. Националният отбор трябва да бъде критикуван, когато играе слабо. А един сериал не става добър само защото е български. Зрителят има пълното право да не харесва актьорска игра, сценарий, режисура или продукция.





