Сръбският писател превръща чиновници, политици и семейни нрави в незабравими комедийни образи. Самият той преживява война, затвор, дипломатическа служба и театрални скандали Когато пише за собствения си живот, Бранислав Нушич не започва с тържествена дата, а с шега. В „Автобиография“ той отбелязва: „След женитбата човек вече няма автобиография.“ Така още в първите редове показва как ще разказва за себе си – с усмивка, самоирония и леко подозрение към всяка официална биография.
Нушич е роден на 20 октомври 1864 г. в Белград с името Алкибиад Нуша. По-късно, на 18 години, законно приема името Бранислав Нушич. Детството му преминава в Смедерево, след като семейството се премества там. Завършва право във Великата школа в Белград, но професионалният му път се оказва много по-разнообразен от една чиновническа кариера. Той е писател, журналист, дипломат, театрален ръководител и академик.
Първият му сблъсък с властта е в стихотворение През 1885 г. Нушич участва в Сръбско-българската война. След нея публикува сатиричното стихотворение „Два раба“, насочено срещу политическия ред и двора на крал Милан Обренович. За текста е осъден на две години затвор. Тази присъда не го отказва от обществения живот, но показва рано онова, което по-късно ще стане негова запазена територия – да се присмива на властта, когато тя се взема прекалено насериозно.
