Дарителска кампания за реставрацията на Националната библиотека започна днес. На този фон – библиотекари с писмо до управляващите заради по-малко от обещаните 5% увеличение на заплатите. В същото време там се пази третият по големина османски архив в света, част от която все още не е разчетена заради липсата на специалисти.

3 милиона са документите, ръкописите, старопечатните книги, пристигнали у нас преди почти век с вагони и предназначени първоначално за претопяване. Голяма част от тези масиви все още не е проучена. Най-ценните сред тях ни показва главният архивист на отдел "Ориенталски сбирки", в случая – свидетелства за най-разпространената кредитна институция по българските земи тогава.

доц. Християн Атанасов, главен архивист на отдел "Ориенталски сбирки" към Националната библиотека: "Става въпрос за т. нар. кешови или парични вакъфи, които функционират общо взето от 15 век до Освобождението. Това е ферманът, султанската заповед, с която се разрешава на българския предприемач Добри Желязков да отвори първата българска фабрика в Сливен 1836 година. С което се поставя началото на българската предприемаческа история. Една от причините за това той все още да не бъде изцяло описан, инвертиран и вкаран в научна употреба, е първо големият обем, второ липсата на кадри."

Близо 10 милиона са единиците, които се пазят в библиотеката.