Американският политически мислител остава известен с тезата за „края на историята“, но днес говори по-внимателно за слабостите на либералната демокрация През 1989 г., когато Берлинската стена още не е паднала, а Студената война върви към своя край, Франсис Фукуяма публикува есе с въпрос в заглавието: „Краят на историята?“. Само три години по-късно то се превръща в книгата „Краят на историята и последният човек“ и прави американския политически мислител световноизвестен.
Фукуяма е роден на 27 октомври 1952 г. в Чикаго и израства в Ню Йорк. Днес той навършва 74 години. Завършва класическа филология в университета „Корнел“, а през 1981 г. получава докторска степен по политология от Харвардския университет. Работи в корпорация RAND и в Държавния департамент на САЩ, преди да се утвърди като един от най-разпознаваемите изследователи на демокрацията, държавата и международния ред.
Какво всъщност означава „краят на историята“
Най-често приписваното на Фукуяма твърдение е, че историята е приключила. Той обаче не предвижда край на войните, кризите или политическите промени. Под „край на историята“ разбира края на голямото идеологическо съперничество, което определя модерната епоха.
