Първият ректор на Софийския университет посвещава живота си на българската граматика, правописа и книжовния език. Част от думите, които предлага, са естествена част от речта ни и днес Когато днес казваме „възглед“, „дейност“, „творба“, „усет“, „излет“ или „становище“, рядко се замисляме, че тези думи са част от целенасочената работа на един човек. Александър Теодоров-Балан не просто изследва българския език. Той се опитва да му даде научен ред, точни понятия и думи, които да звучат естествено в новата българска държава.
Ученият е роден на 27 октомври 1859 г. в бесарабското село Кубей, днес в Украйна, в семейство на българи преселници от Сливенския край. Завършва Болградската гимназия, след което учи славянска и чешка филология в Прага и продължава образованието си в Лайпциг. През 1884 г. се установява в София и започва работа в Министерството на народното просвещение.
Само няколко години по-късно Балан се оказва сред създателите на висшето образование в следосвобожденска България. През 1889 г. е избран за първи ректор на Висшето училище, което по-късно получава името Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той заема поста още два пъти – през 1896–1897 г. и 1902–1903 г., а преподава история на българския език, диалектология, славянска етнография и българска литература.
