Писателят предупреждава, че политическите сили обещават „светло минало“, когато хората губят вяра в бъдещето Когато бъдещето изглежда несигурно, хората започват да гледат назад. Според Георги Господинов именно това усещане позволява на политически сили и диктатори да превръщат носталгията в инструмент за влияние.
„По-рано ни обещаваха светло бъдеще, сега – светло минало“, казва писателят в интервю за украинската „Правда“, дадено по време на Гьотеборгския панаир на книгата. Разговорът е посветен на паметта, литературата и начина, по който културата реагира на кризите на настоящето.
Личната история срещу колективния разказ Господинов е израснал в България по време на комунистическия режим. Той разказва, че тогава официалната идеология е налагала големи колективни истории, докато личният опит често е оставал извън публичния разговор.
Затова в началото на писателския си път се насочва към историите на своите баба и дядо, на баща си и на хора, които никога не са били публични личности. По думите му много от тях трудно са говорели за живота си през комунизма, защото десетилетията страх са направили личното свидетелство почти невъзможно.
Писателят вижда в тази работа форма на съпротива срещу тоталитарния разказ. Когато човек разказва собствената си история, той възстановява връзката с другите и прави по-трудно внушаването на омраза към цели народи или общности.
