В Цариград е прочетен Гюлханският хатишериф, с който султан Абдулмеджид I обещава сигурност на живота, честта и имуществото на всички поданици На 3 ноември 1839 г. в Цариград е провъзгласен Гюлханският хатишериф – султанският ферман, с който започва периодът на Танзимата в Османската империя. Документът е издаден от султан Абдулмеджид I, а в Гюлхане е прочетен от Мустафа Решид паша, един от основните двигатели на реформаторската политика.
Церемонията се състои в Гюлхане, днешен Истанбул, пред представители на османската власт, духовенството, дипломатическия корпус, християнските общности и градския еснаф. Султанът наблюдава събитието от Гюлханския павилион. След прочитането на фермана са дадени артилерийски салюти и са принесени жертви.
Какво обещава султанският ферман В центъра на документа са поставени три въпроса – сигурността на живота, честта и имуществото; редовното определяне и събиране на данъците; както и въвеждането на правила за набирането на войници и продължителността на военната служба.
„Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност на живота, честта и имотите им“, гласи една от основните постановки на фермана.
