След 1 ноември 10 ноември се усеща като 9 септември. Тази метафора безспорно е пресилена. Терорът, който се възцарява след "Девети", среднощните арести, изтезанията, убийствата ги няма днес. Но дотолкова, доколкото историята се повтаря като фарс, тя е вярна. С някои мисли на Маркс не може да не се съгласим.
Изминалите 37 години от 10 ноември 1989 г. неизменно наричаме "преход". Тази дума би трябвало да означава нещо ведро, но през годините тя придоби у нас смисъл на зла съдба. На няколко пъти обявявахме, че преходът е приключил. Малко по-късно се убеждавахме, че не е. Но ето сега като че ли наистина приключи – стигнахме в пустинята. Това също е метафора. Не сме точно в пустинята, но не сме и в обетованата земя. Убедихме се, че обетована земя няма. Сами сме си създали илюзията за нея. И пустинята, и Обетованата земя са понятия от Библията.
Ние не живеем по Библията. Живеем по принципа "всеки сам си преценя".
Затова сега – между пустинята и обетованата земя – ни е трудно да си дадем ясна преценка къде сме. Едни са здраво стъпили на земята и са доволни от своя преход. Други са вперили поглед към някакви светли хоризонти, които остават все така далечни и недостижими, а трети са обърнали поглед назад и са убедени, че обетованата земя е била там някъде зад телените мрежи по границите, зад които бяхме държани насила, за да бъдем направени щастливи.
