"Най-далечната граница е да отнемеш живота на друг човек. Можеш да живееш собствения си живот, можеш дори да го съсипеш. Но когато отнемеш чужд живот, ти отнемаш всички възможности, които този човек е имал пред себе си. Това може да се случи по време на война или в мирно време. Може да бъде умишлено или по невнимание. Но резултатът е един и същ – лишаваш друг човек от бъдещето му. Това е границата, която никога не бива да прекрачваме, а го правим всеки ден", така завърши разговорът ми с един от известните съвременни датски писатели и преводачи Якоб Йония.

Той беше в България по покана на организаторите на кино-литературния фестивал "Синелибри" и беше част от международното жури. В рамките на фестивала беше представен и филмът "Най-далечната граница" по едноимения криминален роман на Йония.

Това е първата книга от поредица, посветена на първия Национален следствен отдел към Държавната полиция в Дания, с която Йония придобива популярност. Преди месеци заглавието се появи и на книжния пазар у нас.

Якоб Йония е и утвърден литературен преводач, превел на датски език над 60 произведения, предимно от немски, но също от шведски и норвежки. А сред превежданите имена са някои от най-значимите в европейската литература през последния век – Ханс Фалада, Зигфрид Ленц, Джени Ерпенбек, Мирча Картареску, Ерих Кестнер, Инго Шулце и други.