Идеалът ми за земното щастие е стремежът към висшето познание.
Той се казва Иван Йорданов Димитров, но приема псевдонима на баща си – журналиста от в. “Вечерни новини” Йордан Гранитски.
Неговото сиви изглежда така: журналист, поет, редактор, критик, публицист, издател, бивш депутат и обществен деец.
Завършва журналистика в СУ “Кл. Охридски” през 1979 г. Още като студент трети курс написва и издава книгата “Младият Маркс”. Избран е за член на Съюза на българските писатели.
Става редактор и зам-главен редактор на в. “Пулс” (1979-1985), зам-главен редактор на в. “Литературен фронт” (1985 – 1991), главен редактор на сп. “Черно и бяло” (1991–1992). Генерален директор на БНТ (1995–1996).
В периода 1992–1995 г. е директор на ИК “Христо Ботев”, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета “Виденов”, след което създава собствено издателство – “Захарий Стоянов” (1997). Междувременно е главен редактор на сп. “Везни”. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред туристите в България.
Иван Гранитски остава верен на БСП и политическите си пристрастия и след демократичните промени. Малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БСП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат.
