След 800 км за два дни по магистралите на Калифорния, осъзнавам колко диаметрално противоположни и различни са разбиранията ни за живот с американците, хора, издигнали в култ леда в напитките и климатика на 68 градуса по Фаренхайт. Хора, за които Chevy Suburban, Cadillac Escalade и Dodge Ram 2500 са нещо нормално, макар в момента да зареждат на най-високите цени на горивата в историята си. И всичко това е абсолютно разбираемо на фона на 8-лентовите им магистрали и щатите, в които завиваш на 23-я час, малко преди залез. Там всичко е голямо.
За разлика от Европа, където нямаме нито тази територия, нито тази култура, нито разбиранията ни за икономия. Тук пътищата ни не са пригодени за все по-големите коли, но най-вече, тук, в Европа, хората не са такива грандомани. И са далеч по-прагматични. Дали заради последното, дали зари комбинацията му с решенията, взети в Брюксел и Париж по отношение на околната среда, но кризата в Ормузкия проток, вдигнала цените на горивата до небесата, не хвана производителите по „бели гащи“.
