Сънувах, че говоря на много хора. Половината от тях не разбираха български език, другата половина изобщо не ме чуваха. Обаче всички разбраха това, което исках да им кажа.
Този необичаен сън провокира една млада певица да потърси повече информация за хората с увреден слух. Когато разбира, че едва 14% от музикантите в световен мащаб правят изкуството си достъпно за глухите хора, тя взема категорично решение: “Просто си казах, че искам да бъда част от това и да бъда промяната поне тук, в България”. Така и досега на всеки концерт на Мона рамо до рамо с нея излиза жестов преводач – Биляна Николова.
което се опитвам да им предам благодарение на жестовия превод”, разказва младата певица.
Пътят на 22-годишната Мона, чието пълно име е Симона Петрова, не започва с пълни зали, а с голяма сценична треска. Първата ѝ сериозна изява е на великденски концерт в началното училище в родния ѝ Кюстендил.
“Бях много срамежливо дете. В момента, в който започнах да пея, се разплаках от срам и прекратих изпълнението… Когато виждах майка ми в публиката, просто отивах и се гушках при нея.” С течение на времето чрез участия в конкурси и изяви на читалищни сцени тя успява да пребори страха от сцената.
