Те са живели сами, отказвали са да се подчиняват, познавали са силата на билките, имали са собствено мнение или просто са били неудобни за околните. В продължение на векове образът на вещицата е бил символ на нещо много по-страшно от магията – жената, която не се вписва в очакванията на обществото.
Представете си жена, която живее сама, не бърза да се омъжи, не се страхува да изразява мнението си и не приема с усмивка всяка несправедливост. Познава растенията, умее да лекува с билки, не се интересува особено от хорското одобрение и предпочита да следва собствените си правила.
Днес вероятно бихме я нарекли независима, интересна и дори вдъхновяваща.
Преди няколко века обаче подобна жена е можела да предизвика подозрение. А в определени исторически обстоятелства подозрението е можело да се превърне в обвинение във вещерство.
Историята на вещиците е много повече от разказ за магии, метли и черни котки. Тя е история за страхове, предразсъдъци, власт и за мястото на жената в свят, в който свободата ѝ често е имала твърде висока цена.
Между XV и XVIII век Европа преживява някои от най-мрачните периоди на преследване на хора, обвинени във вещерство. Историците изчисляват, че между 70 и 80% от съдените за вещерство в Европа и британските острови през ранното Ново време са били жени.
