Покрай препогребването на костите на цар Самуил и споровете дали са негови, или не за сетен път се убедихме, че съмнението е дълбоко вкоренено в съзнанието ни като народ. Трудно възприемаме някаква истина, а сме верни на оня безсмислен принцип “Що да е тъй, като може да е иначе”. И доказваме, че още от богомилско време дуализмът здраво се е вселил в народопсихологията ни. Не само в политически, икономически, културен и социален смисъл, а и в исторически.
Доказателство? Въпреки всички усилия нямаме все още безспорен доказан гроб на български хан или цар.
Според него е сигурно доказателство, че това е и гроб на хана. След 30 години пак виенски професор, този път Вернер, категорично лансира тезата, че съкровището и гробът не може да са на никой друг освен на Кубрат, защото той бил в приятелски връзки с Византия, оженил се за дъщерята на император Ираклий, който пък му подарил меч. За това свидетелствал надписът на дръжката. Той разчита и монограмите на два златни пръстена, на които пише “Кубрат” и “На патриция Кубрат”. Оригиналът на меча е в Ермитажа, а копие от него – в Националния исторически музей. Други учени обаче преди Вернер изказват мнението, че няма гроб, защото в него няма кости, а съкровището е аварско, хазарско, тюркско и славянско. В гроба обаче са открити следи от огън. Без значение за тези теории остава фактът, че прабългарите са изгаряли своите мъртъвци.
