Той остави повече от 4500 концерта, стотици песни и особена връзка с публиката от България до Куба На сцената Бисер Киров почти винаги носеше китара, широка усмивка и онзи спокоен маниер на човек, който не бърза да доказва нищо. Публиката го помни с гласа, шапката и песните, но зад образа на естрадния любимец стои артист с необичайно широк път – от оркестър „Балкантон“ до големите сцени на Европа, Америка, Азия и Африка.
Бисер Киров почина на 6 ноември 2016 г. в Берлин на 74-годишна възраст. Десет години по-късно името му продължава да се свързва с песни като „Юноша“, „Събота срещу неделя“, „Молитва“, „Голямата къща“, „Елегия“ и „Гълъби на София“. Новината за смъртта му беше съобщена от близката му приятелка и колежка Йорданка Христова.
Случайната среща, която променя живота му Той е роден на 4 септември 1942 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет, а по-късно учи музикална режисура в Руската академия за театрално изкуство в Москва. Професионалният му път започва през 1967 г., след като година по-рано композиторът Морис Аладжем го чува да пее.
Първите стъпки са с оркестър „Балкантон“. Оттам започва кариера, която постепенно го превръща в един от най-пътуващите български изпълнители. Киров изнася над 4500 концерта по четири континента, а четири сезона е солист на музикалния театър „Фридрихщатпаласт“ в Берлин.
