Борис Маслеников издига своя „Фарман“ край София. В следващите дни във въздуха се качват и цар Фердинанд I, княз Борис и княз Кирил На 15 ноември 1910 г. край София се случва събитие, което променя представата за въздухоплаването в България. Руският летец Борис Маслеников издига във въздуха своя биплан тип „Фарман“ от полето край тогавашния военен лагер и хиподрума, в района на днешните квартали „Лагера“ и „Хиподрума“.
Полетът е организиран по настояване на капитан Васил Златаров, командир на Въздухоплавателното отделение към българската армия. Целта е практическа и престижна едновременно – да се докаже, че над България и Балканите може да се лети. На Луи Блерио се приписва твърдението, че разредената атмосфера и климатът в тази част на Европа не са подходящи за самолети.
Самолетът се връща на мястото на излитането Първото излитане продължава около пет минути според архивни сведения. В различни описания се посочва, че аеропланът се издига между 100 и 300 метра, прави няколко обиколки и каца обратно на мястото, от което е тръгнал. След него Маслеников изпълнява още серия кратки демонстрационни полети, продължили до 25 ноември.
Интересът на софиянци е огромен. За полетите са разлепени афиши, а зрителите влизат срещу такса. По-късно е създаден Софийският аероклуб, който заедно с комисия на Военното министерство участва в организацията на изпитанието.
