Възможно ли е Вселената, която възприемаме като триизмерна, да бъде описана чрез информация върху двумерна повърхност? Американската физичка Сабрина Пастерски, често наричана от медиите „следващия Айнщайн“, разработва математически модел, който може да помогне за обединяването на две основни теории във физиката – общата теория на относителността и квантовата механика.
Изследванията ѝ са съсредоточени върху концепция, известна като „небесна холография“ (celestial holography). Тя предполага, че физическите процеси в четириизмерното пространство-време могат да имат еквивалентно описание чрез информация, разположена върху двумерна граница.
Това не означава непременно, че Вселената е илюзия или че действително живеем в холограма. Целта е да се установи дали две на пръв поглед различни математически описания могат да представят една и съща физическа реалност, съобщава New Scientist.
Съвременната физика се основава на две изключително успешни, но трудно съвместими теории.
Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн описва гравитацията чрез изкривяването на пространство-времето. Квантовата механика обяснява поведението на елементарните частици и процесите на микроскопично равнище.
Проблемът е, че двете теории използват различни представи за физическата реалност и не могат лесно да бъдат обединени в единна теория за квантовата гравитация.
