На 31 октомври е роден актьорът, чийто глас превърна преследвача на Зайчето в един от най-популярните герои на съветската анимация Вълкът тича, пада, ядосва се и отново извиква: „Ну, погоди!“. Зад този хрипкав, разпознаваем глас стои Анатоли Папанов – актьор с голям диапазон, за когото анимационният герой се превръща едновременно в най-голямата популярност и в роля, от която трудно успява да избяга.
Анатоли Дмитриевич Папанов е роден на 31 октомври 1922 г. във Вязма, Смоленска област. Завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва през 1946 г., а две години по-късно става част от трупата на Московския театър на сатирата. Остава в театъра до края на живота си.
От сцената и киното до гласа на Вълка Папанов е сред актьорите, които еднакво убедително играят комедийни и драматични образи. Публиката го помни като Льолик от „Диамантената ръка“, като генерал Серпилин от „Живите и мъртвите“, както и с ролите му в „Пази се от автомобила“, „12 стола“ и „Хладното лято на 1953-а“.
В анимацията гласът му придобива отделен живот. Папанов озвучава персонажи в близо сто филма, но именно Вълкът от „Ну, погоди!“ остава неговата най-разпознаваема работа.
