От тревожния сигнал до уверението, мозъкът успява да напише цял сериал Има изречения, които не казват почти нищо, но успяват да кажат всичко. „Трябва да поговорим“ е едно от тях. То може да означава разговор за сметката за тока, раздразнение от немитите чинии или край на връзката. Мозъкът, разбира се, не губи време да чака фактите. Той започва да пише сценарий, обикновено с най-скъпия възможен край.
Проблемът не е непременно в самите думи, а в неопределеността. Американската психологическа асоциация посочва, че когато бъдещето е неясно, често следват стрес и тревожност. При хората с по-ниска поносимост към несигурността реакцията може да бъде още по-силна. Така едно съобщение от четири думи се превръща в задача за разследващ отдел: кога е изпратено, има ли точка накрая, защо няма емотикон, защо има емотикон и защо този емотикон изглежда като заплаха.
Разговорът започва преди разговора Теорията за намаляване на неопределеността разглежда общуването като начин да съберем информация за другия и да предвидим поведението му. На практика това често означава да проверим кога е бил онлайн, да прочетем стар разговор и да потърсим скрит смисъл в думата „добре“. Психологическата теория е сериозна. Човешката интерпретация на чата невинаги е.
