Вокалистът превърна високия си, мелодичен тенор в една от запазените марки на траш метъла. С него Anthrax създаде няколко от най-разпознаваемите си албуми В траш метъла обикновено се очакват рязък ритъм, тежки китари и глас, който сякаш се състезава с усилвателите. Джоуи Беладона избира друг път. Неговият висок и мелодичен тенор се превръща в отличителния звук на Anthrax – групата, която заедно с Metallica, Slayer и Megadeth оформя т.нар. Big Four.
Беладона, роден като Джоузеф Белардини, е от Освего, щата Ню Йорк. Преди да се присъедини към Anthrax, пее в кавър групи с репертоар от Bad Company, Foreigner и Journey. Именно тази подготовка помага за необичайното му място в траш сцената – той не разчита само на агресия, а и на чисти, високи и запомнящи се вокални линии.
Гласът зад големите албуми на Anthrax Беладона влиза в Anthrax през 1984 г., а първият албум с него е Spreading the Disease от 1985 г. Следват Among the Living през 1987 г., State of Euphoria през 1988 г. и Persistence of Time през 1990 г. Песни като „Caught in a Mosh“, „Indians“, „I Am the Law“ и „Got the Time“ остават свързани с неговата вокална интерпретация.
