Певецът и пианистът оставя хитове като „Боровинков хълм“ и „Не е ли това срамота“, но никога не напуска родния си Ню Орлиънс В Ню Орлиънс пианото на Фатс Домино не звучи като обикновен инструмент. То се движи с тежкия, пружиниращ ритъм на буги-вуги, носи в себе си блуса, джаза и маршовете на града, а зад него стои спокоен глас, който не се нуждае от театрални жестове. Така Антоан Домино-младши се превръща в един от хората, дали лице и звук на ранния рокендрол.
Домино е роден на 26 февруари 1928 г. в Ню Орлиънс, Луизиана. Започва да свири на пиано като дете, а още в тийнейджърските си години се включва в местни групи. Ръководителят на една от тях, Били Даймънд, му дава прякора „Фатс“ – име, което постепенно става по-известно от Антоан.
„Дебелият човек“ поставя началото През 1949 г. Домино записва първия си голям хит – „Дебелия човек“, създаден заедно с продуцента и тромпетист Дейв Бартоломю. Песента е записана в малкото студио на Козимо Матаса във Френския квартал на Ню Орлиънс. Тя събира блусова мелодия, бързо пиано и ритъм, който вече подсказва посоката на новата музика.
„Дебелия човек“ се превръща в един от ранните милионни хитове на ритъм енд блуса и рокендрола. Домино и Бартоломю продължават да работят заедно и създават поредица от песни, в които местният звук не е прикрит, а превърнат в основно предимство.
От „Не е ли това срамота“ до „Боровинков хълм“
