На 24 октомври 1989 г. външният министър обвинява партийния лидер, че е изолирал България от света и дори от СССР. Оставката му е депозирана два дни по-късно Десет минути преди среща с американския посланик Сол Полански на 23 октомври 1989 г. Петър Младенов получава предупреждение да обвини Съединените щати в груба намеса във вътрешните работи на България. По телефона се включва и Тодор Живков. Външният министър отказва да промени разговора, който е подготвял за състоянието на двустранните отношения.
На следващия ден Младенов написва писмо до Политбюро и ЦК на БКП. Текстът е с дата 24 октомври 1989 г. и се превръща в един от най-острите вътрешнопартийни документи в края на управлението на Живков.
В него Младенов заявява, че при отношението на партийния лидер към него не може повече да изпълнява задълженията си нито като член на Политбюро, нито като министър на външните работи. Поводът е непосредственият конфликт, но критиката бързо излиза извън рамките на личния спор.
„Със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето“, пише Младенов. Той обвинява дългогодишния ръководител на страната, че е довел България до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, а чрез „неискреност и дребни хитрувания“ е изолирал страната от света и дори от Съветския съюз. В писмото България е поставена в едно „корито“ с Румъния на Николае Чаушеску.
