Командващият 3-ти Украински фронт ръководи навлизането на съветските войски в България през септември 1944 г. Името му остава в българската история и чрез старото име на Добрич На 17 октомври 1949 г. в Москва умира Фьодор Иванович Толбухин – съветски маршал, командващ 3-ти Украински фронт в края на Втората световна война и една от ключовите фигури в събитията, довели до навлизането на съветските войски в България през септември 1944 г.
Толбухин е роден на 16 юни 1894 г. в село Андроники, Ярославска губерния. Произхожда от селско семейство, но военната му кариера започва още в армията на Руската империя. Участва в Първата световна война, а след революцията през 1917 г. се присъединява към Червената армия. Оттам нататък постепенно се издига до висш команден пост.
От Сталинград до Балканите През Втората световна война Толбухин ръководи 57-а армия в Сталинградската битка, а по-късно командва Южния фронт и 4-ти Украински фронт. От май 1944 г. оглавява 3-ти Украински фронт, който участва в операциите в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия.
На 7 септември 1944 г., ден преди съветските войски да преминат границата, Толбухин подписва обръщение към българския народ. В него се казва: „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като смята българския народ за братски.“
