Той ръководи руските победи при Калиакрия и Корфу, а последните си години прекарва далеч от флота, в близост до Санаксарския манастир Когато Фьодор Ушаков умира на 14 октомври 1817 г. в имението си в Алексеевка, зад гърба му вече стоят десетилетия служба, няколко войни и победи, които променят представите за морския бой. Погребан е в Санаксарския манастир, край който прекарва последните години от живота си.
Датата е 2 октомври по юлианския календар. В справочниците се среща разминаване и за годината на раждането му – 1744 или 1745 г. Официалните руски исторически и църковни източници посочват 1745 г. като година, в която Ушаков е роден в село Бурнаково, Ярославска губерния.
От кадетския корпус до Черно море През 1761 г. Ушаков постъпва в Морския шляхетски кадетски корпус. Завършва петгодишното обучение през 1766 г. и започва служба като мичман. Първите му назначения са свързани с охраната на руските морски пътища, но постепенно той се насочва към Черно море – район, който се превръща в основна сцена на кариерата му.
Ушаков участва в изграждането и укрепването на руския Черноморски флот. В Руско-турската война от 1787–1791 г. той командва авангард, а по-късно и целия флот. При Фидониси през 1788 г. руската ескадра нанася удар на османските сили. Следват победите при Керченския пролив и остров Тендра през 1790 г., а на 11 август 1791 г. – сражението край нос Калиакрия.
