Германският фелдмаршал е сред най-известните командири от Втората световна война, но краят му идва след обвинения във връзка със заговора срещу Хитлер На 14 октомври 1944 г. в дома си в Херлинген край Улм Ервин Ромел приема цианид. Двама генерали, изпратени от германското военно командване, са му дали избор: самоубийство или съдебен процес заради предполагаемата му връзка със заговора от 20 юли срещу Адолф Хитлер. Ромел е на 52 години.
Първоначално нацистката власт представя смъртта му като последица от тежките рани, които получава през юли при нападение на съюзнически самолети срещу автомобила му във Франция. Погребението е организирано като държавна церемония, а Хитлер нарежда ден на национален траур. Истината за принудителното самоубийство става известна след края на войната.
От млад офицер до „Пустинната лисица“
Ромел е роден на 15 ноември 1891 г. в Хайденхайм, Вюртемберг. Постъпва в армията през 1910 г. и се отличава през Първата световна война с действията си на Западния и Италианския фронт. След войната работи като инструктор и пише военното ръководство „Пехотата атакува“, което привлича вниманието на германското военно ръководство.
