Имало е време, когато България е определяла съдбата на Балканите. Когато владетелите на съседните държави търсели съюза на българския цар, чуждестранните търговци получавали привилегии да преминават свободно през земите му, а византийските хронисти трябвало да признаят, че на север от Константинопол се е издигнала сила, с която никой не можел да не се съобразява.
Това е времето на Иван Асен II – владетелят, който превръща възстановената след византийското владичество България в най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. Той не е бил само победител на бойното поле. Бил е дипломат, стратег, държавник и строител. Умеел да печели с меч, но и да задържа спечеленото с договори, бракове, търговия и разумно управление.
При него България достига до три морета – Черно, Егейско и Адриатическо. А победата му при Клокотница през 1230 г. остава една от най-големите военни и политически победи в средновековната ни история.
Иван Асен II е син на цар Иван Асен I – един от братята, които поставят началото на възстановената българска държава след въстанието от 1185 г. Но пътят му към престола съвсем не е предначертан.
След смъртта на цар Калоян през 1207 г. властта преминава към Борил. Новият владетел трябва да се справя с вътрешни противници и претенденти за короната. Сред тях са и синовете на Иван Асен I – Иван и Александър. Те напускат България и търсят убежище извън нейните граници.
