Детската игра превръща твърдите кутии от западни цигари в желан материал, а достъпът до тях издава кой има валута, роднини в чужбина или връзка с „Кореком“
В двора пред блока една картонена фигура можела да каже повече от детска игра. Роботът, сглобен от празни цигарени кутии, бил въпрос на въображение, сръчност и най-вече на материал. Твърдите кутии с капаче се превръщали в глава, гърди и крайници, докато меките пакети се мачкали още при първия опит за сглобяване.
Тъкмо тук се появявала невидимата граница между децата. Кутиите от Marlboro, Kent, Rothmans, Dunhill или Pall Mall били по-желани не само заради цветовете и надписите. Те носели знака на стока, която не се намирала в кварталния магазин и обикновено минавала през „Кореком“ или през ръцете на човек с достъп до чужда валута.
Кутията като малък знак за големия дефицит Първият „Кореком“ в България отваря врати през лятото на 1965 г. на Златни пясъци. В следващите десетилетия магазините се превръщат във витрина към западния свят. Там се продават чужди цигари, алкохол, дрехи, козметика, електроника, играчки и списания, но плащането е с конвертируема валута, а не с обикновени левове.
