В подножието на връх Копрен, сред горите и реките на Западна Стара планина, Копиловци пази история, която трудно се побира в рамките на едно обикновено село. Тук някога са работили рудари, действало е католическо училище още през XVII век, укривани са ценности, а след Чипровското въстание селището е опожарено. До днес са останали и необичайни обичаи за измолване на дъжд, старинни икони и пътища към едни от най-красивите водопади в Северозапада.
Копиловци е в община Георги Дамяново, западно от Монтана, в един от най-красивите и слабо урбанизирани райони на Западна Стара планина. Над селото се издига Копрен, а околните склонове са прорязани от реки, потоци и дълбоки гористи долове. Оттук планината постепенно се изкачва към високото било и българо-сръбската граница.
Човешкото присъствие в района е много по-старо от днешното селище. В землището на Копиловци са известни следи от античността, сред които тракийска могила в местността Алдинци. Районът е бил привлекателен за хората заради водата, горите, планинските проходи и особено заради минните богатства, които столетия наред определят развитието на целия Чипровски край.
