Басистът беше част от „Ролинг Стоунс“ в продължение на 31 години, а след това превърна архива, книгите и любовта си към блуса в нов творчески път В една група, в която фронтменът движи сцената, китаристът превръща рифовете в мит, а барабанистът пази невидимия часовник на песента, басистът често остава в сянка. При „Ролинг Стоунс“ тази сянка има име – Бил Уаймън. На 24 октомври британският музикант навършва 90 години.
Уаймън е роден като Уилям Джордж Пъркс през 1936 г. в Луишам, Лондон. Преди музиката преминава през национална служба в Германия, а след това свири в рокендрол група. Когато се присъединява към „Ролинг Стоунс“ през 1962 г., бандата все още е блус формация, която тепърва ще се превръща в една от най-големите сили в историята на рока.
Басът, който остава в основата Уаймън е част от класическия състав заедно с Мик Джагър, Кийт Ричардс, Брайън Джоунс и Чарли Уотс. С Уотс двамата изграждат ритъм секция, която не търси показност, а устойчивост. Именно върху нея се развиват песни и албуми като „Бегърс Банкет“, „Лет Ит Блийд“, „Стикс Фингърс“, „Ексайл он Мейн Стрийт“ и „Съм Гърлс“.
„Като „Ролинг Стоунс“ Чарли Уотс и Бил Уаймън формираха най-надеждната ритъм секция в света“, пише „Гардиън“ в портрет на басиста. Уаймън не е музикантът, който се стреми към центъра на сцената. Неговата сила е в точността, сдържаността и способността да оставя песента да води.
